Рибеното масло, богато на омега-3 мастни киселини, е една от най-популярните хранителни добавки в света. Годишният оборот от продажбата ѝ само в САЩ надхвърля 1 милиард долара. Консумацията на рибеното масло има много ползи за човешкото здраве. Препоръчва се за превенцията на сърдечно-съдови заболявания, използва се за намаляване на когнитивни нарушения, както и за контрол върху заболявания като артрит, астма и възпалителни болести на червата [1].
Омега-3 мастните киселини в рибеното масло обаче са много податливи на оксидативна деградация (окисление), поради което този вид хранителни добавки са с много нестабилен състав. Оксидативната деградация представлява серия от нежелани химически реакции при взаимодействие на маслото с кислород, което води до влошаване качеството на добавката [2].
Скорошно изследване в Канада, публикувано в Journal of Nutritional Science, проучва нивата на оксидация на 171 хранителни добавки от 49 различни марки и открива, че 50% от тях надхвърлят доброволните ограничения за най-много една мярка на окисляване, а 39% надвишават международните препоръки за безопасност, касаещи общата оксидация. Оказва се също, че 18% от изследваните добавки доближават допустимите граници на оксидация цели 1 до 3 години преди да е изтекъл срокът на годност. Учените открили, че от всичките изследвани продукти тези, предназначени за деца, имали най-високи нива на оксидативна деградация [3].
Тези резултати обаче не са характерни само за Канада. В САЩ 27% от изследваните продукти имат повече от два пъти над препоръчителните нива на липидни пероксиди, а в Южна Африка и Нова Зеландия препоръчителните нива са превишени в повече от 80% от тестваните добавки [1].
Тези резултати показват, че има сериозен риск потребителите да закупят хранителни добавки с нива на оксидация, които превишават доброволните стандартни нива за индустрията. Ето защо е има голяма нужда от научни изследвания, които да установят в дългосрочен план въздействието на окислените масла върху човешкото здраве, както и безопасните граници на окисление на такъв тип продукти за човешкото здраве. Необходим и е по-голям контрол, за да се гарантира, че хранителните добавки, продавани на пазара, отговарят на препоръчителните граници на окисление [3].
РЕШЕНИЕТО
Според действащото законодателство отговорността за съответствие с регламентите е прехвърлена единствено на производителите на хранителни добавки. Поради това няма много възможни решения на създалото се положение. Единственото, което може да се направи към момента, е да се използват резултатите от изследванията върху безопасността и качеството на добавките, както и от проверките за съответствието между действителното съдържание и обявеното на етикетите, които финансово независими компании като 
labdoor и 
consumer labs правят. Тези две компании не приемат пари и поръчки от производителите на добавки, а се самоиздържат и разчитат на подкрепата на потребителите, което е сериозна гаранция за безпристрастността и обективността на работата им.
