Прибързаната генерализация е грешка в разсъждението и аргументирането, водеща до погрешно обобщение, основано на недостатъчни доказателства. При тази логическа заблуда хората правят прибързани и необмислени заключения без да са запознати с всички доказателства или без да ги вземат под внимание [1]. Нарича се още „обобщение от частен случай“ (generalization from the particular), “предубедено заключение“ (biased generalization), „скачане към заключението“ (jumping to a conclusion) и „заблудата на недостатъчната извадка“ (fallacy of insufficient sample). По дефиниция аргументите, на които се основава прибързаната генерализация, винаги произтичат от единичен, частния случай, а изводите са всеобхватни и претендират да се отнасят към всички случаи.

Прибързаната генерализация обикновено има следния модел на развитие:

👉 „Х“ e вярно за А

👉 „Х“ е вярно за Б

👉 Щом „Х“ е вярно за А и Б, значи е вярно за В, Г, Д, Е, Ж и т.н.

Примери:

1⃣  Всички мои познати пушат цял живот и никой не е умрял от цигарите. Следователно цигарите са безвредни.

2⃣ Трима мъже, които познавам, имат любовни връзки с други жени. Следователно всичките мъже са прелюбодейци.

3⃣ Човекът, който ме удари с колата си е от Перник. Следователно всички перничани са ужасни шофьори.

4⃣Всички, които съм питал, са казали, че тази добавка им е помогнала да свалят тегло. Следователно всички, които използват тази добавка, отслабват и тя е много ефективна.  

Най-честият пример на прибързана генерализация е обобщаването на база наблюдения и/или опит на твърде малък брой хора, каквото е обобщаването, че всички мъже са прелюбодейци, изхождайки само от 3 случая. Ето защо научните изследвания често се правят върху десетки, стотици и дори милиони хора. Броят участници в дадено изследване определя големината на извадката, от която зависи количеството информация, с което учените разполагат, а оттук и прецизността на едно изследване. Колкото по-голяма е големината на извадката (повече изследвани хора), толкова по-малка е стандартната грешка и по-прецизни са резултатите от проучването [4]. Освен това при изследванията се вземат допълнителни мерки, гарантиращи точността, достоверността и най-вече външната валидност, т.е. от една страна, да се намали разликата между явленията, наблюдавани в лабораторните условия и естествено случващите се, и от друга – получените резултатите да могат да се обобщават и отнесат до по-голяма група от хора или цялата популация.

⚠Как да избегнем капана на прибързаните генерализации?

👉Не обобщавайте на база на собствени наблюдения или наблюденията на малък кръг от хора. Не правете изводи за общото на база на конкретен случай. Не оценявайте ефективност на дадена практика, основавайки се на недостатъчно доказателства или анекдотични такива (като личен опит). Не пренебрегвайте и не отхвърляйте веднага противоположната информация и приемете възможността в крайна сметка да промените мнението си.

📚Източници:

[1] Faulty generalization. Retrieved from en.wikipedia.org, <https://goo.gl/t7HYfE>

[2] Hasty Generalization (Fallacy). Retrieved from thoughtco.com, < https://goo.gl/FL1A4s>

[3] Hasty Generalization. Retrieved from lucidphilosophy.com, < https://goo.gl/jw1oPm>


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *