Алуминиевото фолио е често използвано при приготвянето на храна [1]. Заради своите качества (непропускливост на вода и водни пари), алуминият има широко приложение и при съхранението на храна за по-дълги периоди от време [2]. 

Едно от основните притеснения при неговото използване е, че храната по време на готвене се замърсява с алуминий и това може да доведе до някакви здравословни проблеми [1,4].

Всъщност алуминият, навлизащ в човешкият организъм чрез храната и водата, е слабо усвоим [4]. Изследванията върху хора, приемащи от 3 до 4.6 мг алуминий на ден, показват, че ефективността на алуминиевото усвояване възлиза на едва 0.28-0.76%. При увеличаване на алуминиевия прием (под формата на алуминиев лактат) на 125 мг/ден, усвояването на алуминий всъщност намалява до 0.094% [4]. Това кара някои учени да предположат, че според средните дневни норми на изхвърляне на алуминий чрез урината от възрастни (4-12 мкг) и средния дневен прием в страна като САЩ (5000 – 10 000 мг/ден), бионаличността (усвояването от общото количество) на алуминий от диетата на човек е 0.1% [4].

В действителност готвенето в алуминиеви съдове често води до статистически значими, но относително малки увеличения в съдържанието на алуминий в храната, а оценката за безопасност на алуминиевите съставки в храните, добавяни като консерванти, на практика показва тяхната безвредност [3].

Въпреки че някои изследвания наблюдават широки вариации на преминалия в храната алуминий, не се регистрират непосредствени рискове за здравето на човек [1,5,9]. Според Световната здравна организация посносимият седмичен прием на алуминий (provisional tolerable weekly intake) е 2 мг/кг тегло [1,8]. Счита се, че повечето хора приемат алуминий доста под посоченото количество [1,10,11]. Освен това в научната литературата не съществуват доклади за алуминиева токсичност при хора от храна [3].

Някои проучвания обаче предизвикват опасенията, че РЕДОВНАТА УПОТРЕБА на алуминиево фолио при готвене все пак може да доведе до здравословни проблеми, заради увеличена вероятност от превишаване на допустимите норми за прием [1,6,7]. Ето защо на хората, нежелаещи допълнително излагане на алуминий, се препоръчва [1]:

  • да избягват високотемпературното готвене;
  • да намалят употребата на алуминиево фолио;
  • да използват неалуминиеви съдове (стъклени, порцеланови).

Източници:

[1] “Безопасна ли е употребата на алуминиево фолио в готвенето?” Healthline.com, <https://www.healthline.com/nutrition/aluminum-foil-cooking#section1>

[2] “Ползи от употребата на алуминиево фолио за пакетиране на храна” Boldsky.com, <https://docs.google.com/document/d/1wk9lHbfKPPamFC7ZZ_L-5A52oJYHJYaJvBgwSuljhPo/edit>

[3] “Безопасност на алуминия в храната” Ревю, публикувано в Regulatory Toxicology Pahrmacology, 2001, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11259180>

[4] “Токсикологичен профил на алуминий” Agency for Toxic Substances and Disease Registry, <https://www.atsdr.cdc.gov/toxprofiles/tp22.pdfhttps://www.atsdr.cdc.gov/toxprofiles/tp22.pdf>

[5] “Съдържание на алуминий в печеното месо, завито в алуминиево фолио” Изследване, публикувано в Meat Science, 2006, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22063217>

[6] “Оценка на риска от използването на алуминиево фолио в приготвянето на храната” Изследване, публикувано в International Journal of Electrochemical Science, 2012, <http://www.electrochemsci.org/papers/vol7/7054498.pdf>

[7] “Оценяване на алуминия, изтичащ от алуминиеви готварски изделия, в месо и мляко” Изследване, публикувано в Journal of Saudi Chemical Society, 2010, <http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1319610309000751>

[8] “Обединена експертна група за консервантите в храните” Доклад на организацията на обединените нации за храни и земеделие и Световната здравна организация, <http://www.fao.org/3/a-at873e.pdf>

[9] “Официално становище за алуминия” Агенция по токсични субстанции и регистър на заболяванията, <https://www.atsdr.cdc.gov/phs/phs.asp?id=1076&tid=34>

[10] “Безопасност на алуминия от прием чрез храна” Научно становище на панел за хранителни добавки и консерванти към Европейската орган за безопасност на храните, <http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2008.754/epdfhttp://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2008.754/epdf>

[11] “Оценка на дневния прием на алуминий чрез храна” Изследване, публикувано в Rev Med Chir Soc Med Nat Iasi, 2000, <https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12089908>


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *